Съществувал ли е Кракен?

2012-02-01T01:22:00.000-08:00

Съществувало ли е някога митичното чудовище Кракен? Отговор на този въпрос дава професор Марк Макменамин от колежа “Маунт Холиоки” в Масачузетс. Той твърди, че е открил следи от съществото, което представлявало гигантски октопод. Според американския палеонтолог именно Кракен вероятно е станал причина за изчезването на древните морски влечуги - ихтиозаврите. Теорията на Макменамин се появила, след като изучил останките от 8 ихтиозавъра. По няколко от тях ученият открил едни и същи странни отпечатъци, макар те да не били убити по едно и също време. Разположението на костите и следите от смукала по тях показвали, че гръбнакът им е бил пречупен от същество с невероятна сила. Ихтиозаврите били пренасяни от мястото, където били заловени, в бърлогата на Кракен. Ученият обяснява липсата на останки от самия Кракен с факта, че октоподите са мекотели.

Доколко теорията на професор Макменамин е реалистична? Нека започнем с един бърз преглед на мита за Кракен. Според преданията, чудовището живеело край бреговете на Норвегия и Исландия. На немски език, думата „krake” означава „октопод”. Според древната исландска сага „Йорвар-одс”, край Гренландия живеели огромните чудовища Хафгуфа и Лингбакр, които се хранели с китове, кораби и хора. По-късно, в норвежки източници се отбелязва, че двете същества всъщност били едно цяло – Кракен. Епископът на Берген Ерик Понтопидан описва чудовището като гигантски октопод с размерите на остров.

В природата, всъщност, има подобни създания. Някои видове гигантски октоподи, например, може да достигат дължина от седем метра и да тежат около 70 килограма. Още по-впечатляващи са размерите на едно друго животно – гигантската сепия. Това мекотело живее край бреговете на Норвегия, Великобритания, Северна Африка, Испания, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Има данни, че съществуват екземпяри с дължина от над 13 метра (заедно с пипалата). Любопитна подробност е, че някои изчезнали видове гигантски сепии може да са достигали дори и по-големи размери. Такива са Тусотеутис, Йезотеутис и Камероцерас.

Въпреки твърденията, че са били откривани гигантски сепии с дължина от около 20 метра, доказателства за това няма. Трябва обаче да се отбележи и фекта, че тези мекотели не са достатъчно изучени. Те живеят на голяма дълбочина – между 300 и 1000 метра. Това означава, че може би съществува все още неоткрита гиганска сепия с подобни размери.

Когато става въпрос за Кракен, трябва да бъде отбелязано и още нещо: легендата е скандинавска. Народите, живеещи в този район, за тясно свързани с морето и голяма част от живота им е преминавал в плаване. Ясно е, че корабокрушенията са били едва ли не ежедневие за тях. Именно по тази причина, преданията за кошмарни чудовища, хранещи се с хора, са били изключително популярни. Хората от античността и средновековието често са виждали в обикновените морски бури атаки на свръхестествени сили. Важното е, че в основата на подобни предания често стоят реални събития и същества. Ако погледнем към Библията, там ще открием огромния демон Левиатан. В Книгата на Йов той е описан подробно, а Йоан Богослов директно го отъждествява със Сатаната. В основата на този образ, обаче, най-вероятно стои едно много познато ни създание – китът. Не е случаен и фактът, че едно от чудовищата в гръцката митология носи името Цетус, което в превод от латински означава...кит. Във времената, когато са били създавани тези легенди, морето е представлявало необхватно и загадъчно пространство, което крие многобройни смъртни опасности. Така че е напълно нормално хората, които са имали шанса да зърнат създание с размерите на кит, да го сметнат за чудовище.

Нека да се върнем към теорията за Кракен на професор Макменамин. Вече установихме, че в основата на това митологично създание най-вероятно стои гиганската сепия, а не октопод. Но какво да кажем за твърдението, че Кракен е довел до изчезването на ихтиозаврите? На първо място трябва да се отбележи, че тези животни са обитавали океаните на древната Земя през периодите Триас и Юра. Техният размер е бил около два метра. Нека сравним ихтиозаврите с мосазаврите. Тази група хищни морски влечуги се смята за предшественика на съвременните змии. Някои видове мосазаври са били дълги около три метра, а други са достигали невероятните 17 метра. Тъй като някои мосазаври са живяли през Триас и Юра е ясно, че те със сигурност са нападали ихтиозаври. В края на Юра е живял и още един хищник – Леоплеородон. Той може да е изиграл съществена роля за изчезването на ихтиозаврите по една проста причина: смята се, че е достигал дължина от 23 метра. Това го прави най-големият хищник, живял някога на Земята. Показателен е фактът, че Леоплеородонът бил около 20 пъти по-тежък от всеизвестния Тиранозавър Рекс. Така че е прекалено пресилено да се каже, че гигантски сепии или октоподи са изиграли съществена роля за изчезването на ихтиозаврите при наличието на толкова големи и опасни хищници.

Нека обобщим: Кракен най-вероятно представлява гигантска сепия, видяна преди много столетия от някой уплашен и суеверен моряк. Въпреки това не бива да отписваме вероятността някой ден да бъде открито подобно мекотело с нечувани до момента размери.

Загадки и мистерии

Съществувал ли е Кракен?